Почина венецуелският политик и журналист от българско-полски произход Теодоро Петков
На 86-годишна възраст след дълго боледуване почина венецуелският политик, някогашен партизанин и публицист Теодоро Петков. Това заяви учреденият от него вестник " Тал куал ", представен от Асошиейтед прес и Българска телеграфна агенция.
реклама
Петков, наследник на българин и на полякиня от еврейски генезис, емигрирали във Венецуела, стартира да се занимава с политика още като студент. Присъединява се към комунистическата партия и се включва през `50-те години във въоръжената опозиция против диктатора Маркос Перес Хименес.
Прекарва три години в пандиза, откъдето бяга два пъти. Първия път се измъква през тунел и се слива с участници в карнавал по улиците на Каракас. Втория път повръща кръв, която е погълнал авансово, с цел да симулира болест, изпратен е в болничното заведение към пандиза и съумява да се спусне по въже от прозорец на седмия етаж на постройката.
Петков продължава с въоръжената бунтовническа активност против подкрепяното от Съединени американски щати демократично държавно управление, пристигнало на власт след рухването на Перес Хименес през 1958 година. Бунтовниците ограбват банки, отвличат предприемачи и влизат в стълкновения с бойци.
Започва да се занимава с публицистика в средата на `60-те, когато написа за вестника на комунистическата партия в Каракас, само че с времето се разочарова от руския модел, който счита за властнически. Бунтовническото придвижване се разпада през `70-те, когато тогавашният президент Рафаел Калдера предлага прошка на последните останали бунтовници.
Петков основава политическо придвижване с други някогашни бунтовници и е определен в сената. Два пъти се кандидатира за президент през `80-те, само че е надвит от противниците си. Влиза в държавното управление в края на `90-те по време на икономическа рецесия като министър, отговарящ за планирането. Получава похвали от Уолстрийт поради приватизирането на държавни компании, орязването на дотации и последователното понижаване на ролята на страната в стопанската система.
Кандидатира се за трети път за президент през 2006 година против Уго Чавес, който в последна сметка печели шестгодишен мандат отпред на Венецуела.
реклама
Петков, наследник на българин и на полякиня от еврейски генезис, емигрирали във Венецуела, стартира да се занимава с политика още като студент. Присъединява се към комунистическата партия и се включва през `50-те години във въоръжената опозиция против диктатора Маркос Перес Хименес.
Прекарва три години в пандиза, откъдето бяга два пъти. Първия път се измъква през тунел и се слива с участници в карнавал по улиците на Каракас. Втория път повръща кръв, която е погълнал авансово, с цел да симулира болест, изпратен е в болничното заведение към пандиза и съумява да се спусне по въже от прозорец на седмия етаж на постройката.
Петков продължава с въоръжената бунтовническа активност против подкрепяното от Съединени американски щати демократично държавно управление, пристигнало на власт след рухването на Перес Хименес през 1958 година. Бунтовниците ограбват банки, отвличат предприемачи и влизат в стълкновения с бойци.
Започва да се занимава с публицистика в средата на `60-те, когато написа за вестника на комунистическата партия в Каракас, само че с времето се разочарова от руския модел, който счита за властнически. Бунтовническото придвижване се разпада през `70-те, когато тогавашният президент Рафаел Калдера предлага прошка на последните останали бунтовници.
Петков основава политическо придвижване с други някогашни бунтовници и е определен в сената. Два пъти се кандидатира за президент през `80-те, само че е надвит от противниците си. Влиза в държавното управление в края на `90-те по време на икономическа рецесия като министър, отговарящ за планирането. Получава похвали от Уолстрийт поради приватизирането на държавни компании, орязването на дотации и последователното понижаване на ролята на страната в стопанската система.
Кандидатира се за трети път за президент през 2006 година против Уго Чавес, който в последна сметка печели шестгодишен мандат отпред на Венецуела.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ